Безпощадно

 

На твоите светове

превъплъщение

в една цигара време.

Едно започнато стихотворение.

 

Не ми прощавай, моля те.

Съди ме строго.

Обичай ме така.

Със гняв и стиснати юмруци.

 

Не ме щади.

Светкавици изпращай, бъди небе.

Разстрелвай ме.

Забивай в мен зеници.

 

Люби ме, с устни, с нокти.

Люби ме гола.

Люби ме безпощадно.

Гневно бавно.

 

Люби ме днес.

Небето разтвори-

докрай, и ме простреляй.

С отворени очи.

 

"Светкавици изпращай, бъди небе.

Разстрелвай ме.

Забивай в мен зеници."
Не търсиш пощада, eboa,.... чувстваш се грешен...Но любовта, ако е истинска, прощава...
Разстрелващо!...Разтърсващо!...