Размисли за „необикновения” живот, който водим /или по-точно казано, който искаме другите да мислят, че водим/

И пак поредната тема и поредните драсканици за социалните мрежи като facebook и подобните му.

Няма да изброявам нито предимствата, нито недостатъците, защото мисля, че всеки си дава сметка кои са те.

Ще споделя наблюденията ми за това как всеки публикува колко му е прекрасен живота. Как все ходи някъде и се тагва от всяко възможно място. И как чака всички да „лайкнат”, че е отишъл някъде или прави нещо различно.

/Не виждам лошо човек да споделя опита си, местата, които посещава и всичко, което му се споделя стига да не го прави само и само другите да го харесат или да се впечатлят. /

Обаче и НАЙ-НАЙ-НАЙ- НЕОБИКНОВЕНИЯТ ЖИВОТ /който се опитваме да изкараме пред другите, че водим/ всъщност е съставен и от съвсем обиновени неща дейности.

Защо всички се тагват от плажа, а никой не се тагва, че изхвърля боклука си? Или вие не го изхвърляте?

Защо може да се тагнем, че сме в някое заведение и сладко си пием коктейлчето или си ядем тортичката..обаче не се тагваме, че мием чинии или чистим праха от секцията?

Или вие не го правите и увас е пълен бардак? Надявам се, че след толкова отбелязвания отвсякъде ви остава време и за тези неща ;)

Още не съм видяла и някой да е публикувал, че си пере дрехите /но тайно се надявам всеки да го прави/.

Всеки /или по-точно егото на всеки/ иска да се представи в най-прекрасната светлина пред очите на всички.Иска да му се възхищават, да му се радват, да си казват „Леле..виж го този какъв готин живот води. Искам и аз!”. И се започва със завиждането и искането „Искам да съм като него.Искам и аз да ида там. Искам да мога да си позволя това. Искам да правя еди какво си”...и така до безкрай. И това искане, започва да ни прави нещастни, защото си мислим, че всички живеят по-хубав живот от нас. /Междувременно, за да не си мислят другите, че ние живеем обикновен и посредствен живот, започваме и ние да постваме всичко различно, което правим, за да може да сме и ние като всички..необикновени/.

Стоим пред телефоните и скролваме кой къде, какво прави и зацикляме и се чувстваме нещастни, защото ние „трябва“ да си вършим ежедневните задължения . Обаче ролите се сменят. Тези, които гледаш как водят според теб „по-хубав и разнообразен живот“ също си имат свое ежедневие и свои неща за вършене. Примерно като се върнат от почивка и те ще почнат да работят. Точно тогава ти пък може да имаш почивни дни и да се отбелязваш откъде ли не и те да стоят и да си казват „Как искам и аз така!“.

Днес почивам. И ще имам съвсем обикновен ден. Няма да покорявам върхове и да изкачвам планини /което също може да направя, но няма да е днес/. Ще ида на разходка, до магазина /дали да се отбележа от там?/, ще подредеждам вкъщи, ще слушам музика и за да изглеждам по-умна ще напиша и че ще чета. Нека и егото ми се порадва малко.

Всеки живот е необикновен. Всеки живот е чудо. Ти самият си чудо. Планетата, на която живеем е чудо. Всички сме необикновени, различни и уникални и имаме различни качества и таланти. Но дори и най-необикновеният човек има съвсем обикновени дни.

Хубав ден!