Защо сме тъжни, депресирани, подтиснати, гневни?

И защо понякога само една единствена дума, ситуация или дори поглед ни кара да излеем навън всичко, което ни е на душата и да избухнем?

Хората трупаме негативни емоции, спомени, наранявания и какво ли не в себе си.

Представете си, че душата ви е като бутилка шампанско, в която слагате и трупате тъга, гняв, болка, премълчани думи, обида, сълзи и всички чувства и емоции, на които не давате израз, а подтискате и трупате в себе си. И така с времето всички те ферментират. Образуват се мехурчета, емоциите се газират и бутилката се запълва.

И когато в нея добавим дори една нова капка неразрешен проблем/непреработена ситуация, бутилката /душата/ се препълва и всичко излиза навън...всичко, което сме трупали толкова време. Тази капка е причина шампанското от емоции да гръмне, да се разлее и в някои случаи да изпръска и околните /които понякога нямат нищо общо със случващото се/. Ето защо, ако някой избухне не винаги трябва да го приемаме лично, защото понякога ние сме само капката, но съдържанието го носи той със себе си.

И за да не цапаме другите, а и те нас, е най добре вместо да складираме всички емоции, те да бъдат изчистени в момента на тяхното появяване или във възможно най – кратък период след това.

Нека складираме щастие, любов, усмивки, топлота, успехи, прекрасни моменти и сбъднати мечти, вместо негативни емоции.

Нека си вземем поука от ситуациите и да ги пуснем да си ходят. Ще ви дам следния пример: Представете си,ч е вкъщи имате мишки и поставяте капани да ги хванете. Още на другия ден установявате, че всички капани са пълни. И сега какво? Ще се отървете от тях/ще ги изхвърлите или ще ги задържите / така както правите с емоциите си/? И докога? Както мишките могат да ви донесат зараза, така и натрупаните отрицателни емоции могат да строрят същото.

И не, не казвам , че  е лошо да изпитваме емоции, дори негативни. Даже напротив, това ни прати хора.

Но е важно да ги изразяваме и да се освобождаваме навреме от тях.

И за финал: Нека трупаме и складираме толкова щастие, че да няма и грам място за негативни емоции.