Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2017 11:19 - Огледах се в теб и открих себе си
Автор: ioankaaaaa Категория: Лични дневници   
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image
Хората в живота ни са огледала на нас самите, на нашите мисли, на нашите страхове и разбира се и на нашата светла страна. Не всичко е само сянка, но не всичко е и само светлина. Хората вадят от нас само това, което е вътре в нас. Ако някой иска да си напълни вода от кладенец и пусне кофа в него, ще извади само това, което има там. Така е и с хората. Когато ни провокират, всъщност вадят от нас или светлото или тъмното или и двете. И въпреки че е най – лесно да обвиним другите как ни карат да се чувстваме, то нека не забравяме, че ние самите си позволяваме да се чувстваме така. Хората са наши огледала и са тук, за да ни помогнат да се развиваме, няма значение дали това ще стане чрез любов или чрез страдание. Важното е след като се огледаме в тях да осъзнаем нещата, които имаме нужда да осъзнаем, да преодолем болката /ако са ни наранили/, да благодарим за уроците, на които са ни научили. И да не забравяме, че случайни срещи няма. Всеки човек, който срещаме в живота ни, трябва да бъде там. Нищо във Вселената не се случва случайно. Винаги има замисъл, макар че от човешка гледна точка не винаги можем да го разберем. Наскоро едно от моите човешки огледала се счупи, Слава Богу. Осъзнах много неща, но толкова бавно, че едни и същи ситуации се преповтаряха отново и отново и отново с години. А огледалото се счупи за секунди...в мига, в който осъзнах защо ми е било нужно. И така...едни и същи неща ще се повтарят в живота на всички ни до момента, в който не осъзнаем какво искат да ни кажат. За теб : Прощавам ти, че не беше този, когото очаквах да си. Прощавам и на себе си за илюзията, която си създадох. Може би съм имала нужда да вярвам в тази илюзия до този момент, но вече НЕ. Благодаря ти, че ми показа, че не си това, което искам и очаквам, че не си човекът, от когото имам нужда. Ти си просто една илюзия, сътворена от мен. Какво въображение само имам /може и фентъзи да пиша с него/ :D Реалният Ти и очакваният Ти се разминаха със светлинни години разлика. Благодаря ти, че ми показа какво значи да Не си мъж на място...тогава осъзнах, че имам нужда от обратното на теб. Благодаря ти, че не дойде, когато имах нужда от теб и те исках толкова отчаяно. Така разбрах, че не мога да разчитам на теб. И да, аз заслужавам повече. Благодаря ти, че ме блокира от живота си. Така разбрах, че нямаш смелост дори да ми кажеш истината в очите. Благодаря ти за отвратителното и недостойно държание към мен. Така разбрах колко съм те надценявала и потъпквала себе си, своите чувства и своето достойнство, за да те издигам с години на един надуваем свещен пиедестал, който се спука за секунди, а какво градене беше... Благодаря, че открих, че обичам себе си, повече отколкото теб. А мислех, че ти си най – голямата любов в живота ми, смисълът на всичко. Благодаря ти, че докато беше с мен, заглеждаше други. Така разбрах колко малко знача за теб. А пък аз ти бях дала сърцето си, цялото...че и ако 2 сърца имах..и 2те щях да ти дам. А ти просто няма къде да ги сложиш...няма къде.. Съжалявам и се извинявам на себе си и дано си простя, че дадох цялата си любов на теб, а за мен не оставих дори капчица, а толкова много имах нужда от нея. В душата ми се получи кратер от липса...от липсата на себе си..не от твоята липса..и така или иначе никога не беше до мен..но по-лошото е, че аз самата не бях до себе си. Благодаря ти, че ми показа колко далеч човек може да стигне в заблудите си, преди да открие истината. Благодаря ти, че днес не си до мен, защото така имам възможност аз самата да застана до себе си. Прекратих фалшивата и измислена връзка с теб, за да създам а по – силна и истинска връзка със себе си.. Може би чрез теб бягах от себе си. Но вече не. Достигнах се. Достигнах нивото, в което открих собствената си стойност /далеч по голяма от тази, която ти ми показа/. Извнявам се на себе си, че се подценявах, унижавах, подтисках, мачках, мразех и наранявах и правех това чрез теб...Да, точно така, не ти правеше всичко това, а аз го правех...чрез теб...колко самоунищожителна бях към себе си. Но прощавам на себе си, защото не го осъзнавах..не и до днес. Какво огледало само ми беше ти. Но смених огледалото. Изневерих на себе си заради теб. Жестоко си изневерих. И болката, тази силна пареща и режеща болка, може би не беше заради теб, а заради мен. Заради това, че потъпках и помрачих най-святото в мен, заради нещо толкова несъществено. Ще ми трябва време да си простя, но ще го направя, защото съм човек и допускам грешки, всички ги допускаме, колкото и да се опитваме да ги избягваме. Освобождавам себе си от оковите, които сама си сложих. Освобождавам себе си от затвора, в който сама се затворих. Освобождавам себе си от лъжата, която сама си измисих. Освобождавам себе си от илюзията, която сама си изградих. Освобождавам себе си от очакванията, които сама си създадох. Освобождавам себе си, освобождавам и теб. И сега дишам, просто дишам и се наслаждавам на свободата си. За да преоткриеш свободата понякога, първо трябва да изпиташ нейната противоположност.                                                                                        Написано  от една по – осъзната част от мен.


Тагове:   огледала,   НАШИ,   хората,   са,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ioankaaaaa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18070
Постинги: 6
Коментари: 0
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031